Явор Янкулов, доктор по икономика

Интересувате ли се от стажанти или от работещи на непълен работен ден студенти? Имате ли специална програма за набиране на кадри от ВУЗ-овете? Наехте ли вече служител, който още няма навършени 25 години? Честито! Вие вече сте се сблъскали с “Поколение Y”.

Това са родените преди 20-25 години. Наричат ги още поколение “Милениум” или поколение “Защо?”. Видимо, те не споделят мнението, че който много пита – бързо остарява.
Толкова ли е различно това поколение, че да му обръщаме специално внимание? По какво се различават те от нас, имащите няколко години (в повече) практически бизнес опит?

Долните изводи не са направени конкретно за българската действителност, но силно се припокриват с нея. Позволили сме си само някои лични коментари, за да приближим гледната точка към  нашата бизнес реалност.

Нека започнем с предисловието, че ценностите се формират основно някъде към 11-13 годишна възраст. За поколението Y това е средата на 90-те. За нашенското поколение Y те носят криза, липса на доверие, липса на авторитети и институции, но и възможности за бърза печалба, ако рискуваш. Последното само го наблюдават, но то остава на подсъзнателно ниво.

И така, какво ги отличава: 

На първо място, те са много по-отворени – в буквален и преносен смисъл. Израснали са с интернет и живеят в свят без граници. Е, и ние ползваме интернет, но нали помните: “И ние пушим цигари “Кент” и ядем бонбонки «Тик-так».  

Второ, те са много по-прагматични. Знаят каква кола искат да си купят и кога (т.е. веднага), каква заплата искат да получават, какво трябва да направи работодателят им за тях за да има удоволствието да ги привлече и задържи. Категорията “лоялност” искрено ги разсмива. Те гледат на компанията като на марка дънки или GSM – трябва да е модна (или поне да не е демоде), но след 3 месеца все едно трябва да се сменят.

Трето, те обичат всичко да оценяват и да го подлагат на критика. Силата на авторитета не им е достатъчна – те искат факти, доказателства и още доказателства. Не че им трябват доказателства, въпросът е принципен. Затова и ги наричат поколението “Защо?”.

Четвърто, те са прекарали последните 12-15 години в една “образователно-информационна” среда. Знаят много, за много неща, но почти нищо за нещо конкретно. Свикнали са, че има само един верен отговор и очакват лесно да го намерят. В нашата реалност, свикнали са да имат и “пищови”, от които лесно да препишат верния отговор.

Пето, обичат всичко да отлагат за последния момент и им е много трудно да работят по 8 часа на ден. При това, според някои, им липсват елементарни навици по лична организираност. Нещата са по-прости. Те знаят, че в борбата между реда и хаоса винаги побеждава хаоса, защото е по-добре организиран. Освен това, те работят “браузвайки” – по няколко секунди на фокус и след това – нещо ново.

Шесто, ... е, да не прекаляваме. Поколението си е много добро! Просто, за да направите екип в който и те да участват, за да ги управлявате ефективно и да извлечете много от наистина огромните им способности е необходим по-различен стил на управление. Какъв е той? Нашият отговор е...

Е вие ще го намерите и сами - нали затова сте мениджъри. А ако не успеете, не се притеснявайте. Мислете позитивно. Поколението Y идва и вече се готви да заеме вашето място.