arthuradams.com - Младите лъвове от поколение Y

септември

2010

Младите лъвове от поколение Y

Явор Янкулов, доктор по икономика,

Не им ли стига, че са млади и красиви, ами искат и голяма заплата?
Вече всички знаем, че поколението Y са родените след 1980-та. Годината на Московската олимпиада и шишкавото мече Миша. Но те нямат нищо общо с него. Както и с олимпийският принцип „Важно е участието!”.
За тях се говорят и пишат много неща – повечето погрешни. Със сигурност и голяма част от написаното по-долу няма да е вярно. Защото те са твърде различни, за да бъдат описани само с една буква. Но има няколко основни допускания, които масово се тиражират за поколението Y и които трябва да подложим на съмнение. Най-вече заради възможните грешки, които всички ние можем да допуснем, работейки с тях.
И така, какво знаем и какво не знаем?

Знаем, че те са много отворени. Във всякакъв смисъл и значение на думата „отворени”. Израснали са с интернет и живеят в свят без граници. Обичат да оценяват всяко нещо и да го подлагат на критика. Силата на авторитета не им е достатъчна – те искат факти, доказателства и още доказателства. Не че им трябват доказателства, въпросът е принципен. Затова и ги наричат поколението “Защо?”. Прекарали са последните 12-15 години в една “образователно-информационна” среда – училище плюс университет. Знаят много, за много неща, но почти нищо за нещо конкретно. Свикнали са, че има само един верен отговор и очакват лесно да го намерят. В нашата реалност, свикнали са да имат и “пищови”, от които лесно да препишат верния отговор.
Знаем, че са много прагматични. Знаят какво не искат да работят и за каква заплата няма да си мръднат пръста. За всеобщо щастие, не са и чували поговорката „Залудо работи, залудо не стой”, която е донесла не малко беди и проблеми във всяка известна ни организация. Знаят каква кола искат да си купят и кога (т.е. веднага), каква заплата искат да получават, какво трябва да направи работодателят им за тях, за да има удоволствието да ги привлече и задържи. Съвсем погрешно последното често се описва като: Търсят етичен, социално отговорен и толерантен работодател. Това да не ви е търсене на интимен партньор. Категорията “лоялност” искрено ги разсмива. Те гледат на компанията като на марка дънки или GSM – трябва да е модна (или поне да не е демоде), но след 3 месеца все едно трябва да се сменят. Нищо лично, просто така се прави.
Прагматическият принцип гласи: "Ние възприемаме обекта, за който си съставяме понятие, предвид практически възприемаемите му ефекти. Понятието за тези ефекти е цялото понятие за обекта". (Почти си изкълчих пръст докато изпиша това сложно съждение, но то има своята роля.) Прочетете го още веднъж, но този път внимателно и ако не ви заболи главата от усилието може и да разберете защо поколението Y наистина са прагматици. Ако все още имате съмнения продължете нататък поне докато стигнете до „Покажи ми парите!”.
Прагматизмът се крепи на четири основни характеристики, което от своя страна е непрактично – клати се. За поколението Y четвъртата опора – фалибилизъм (знанието ни по който и да е проблем винаги ще бъде непълно и опровержимо) – не важи. Аз поне не съм срещал представител на това поколение, който да има съмнение относно пълнотата на своите познания. А въпросът за опровержимостта им може или да ги разсмее, или да ви постави в категорията на глупаците, които все още не знаят отговора. Така основите на прагматизма стават три и той стои здраво на тях без да се клати.
Твърди се за тях, че:
„Когато избират работа, за тях е по-важна възможността за развитие и бързо израстване, отколкото възнаграждението, бонусите и социалния пакет. Заплатата, разбира се, е важна, но те са готови да работят и за по-малко от очакваното, стига компанията да им предлага гъвкавост и възможност за баланс между работата и личния живот.”
Дръжки! Неотдавна двама завършващи студенти по икономика, на които имам отговорността да преподавам се похвалиха, че започват работа в маркетинг отдела на голяма компания от сферата на FMCG. На въпросът ми, имали ли са възможност да започнат в отдела по продажби, те отговориха че нарочно са избрали маркетинга. Познавайки дадената компания и условията в нея останах учуден, че са предпочели не толкова високо платена работа, при това със сравнително по-малки възможности за кариера. Първоначално реших, че просто именно това е тяхното призвание и те са готови на компромиси за да го постигнат. Уви, отговорът им бързо ме върна в реалността: „Само след няколко месеца в CV-то ни ще пише, че имаме опит в маркетинг отдела на голяма компания, а това е инвестиция, която бързо ще ни се изплати. Вероятно в друга компания.” Похвално мислене – спокоен съм за тяхното бъдеще.
„Покажи ми парите!” Спомняте ли си тази прословута реплика от „Джери Магуайър”? Ако сте я забравили – припомнете си я. Твърди се, и не без основание, че поколението Y има дългосрочни цели и цени свободата си. От там се получава и отчасти погрешната представа, че поколението Y не са алчни меркантилисти, мислещи само и единствено за пари. Вярно е, не са. Но и не са готови да правят компромиси с доходите си в името на „имагинерни каузи” като „развитие на професионалната компетентност” или „опит в мултикултурна среда”. Ако ви го изтъкнат по време на интервю за работа, то значи са се прицелили към висока заплата някъде другаде, а вие сте само стълбичката към желаната позиция.
Следва продължение…